Авотр: Джон Миършаймър, youtube.com Следвайте Гласове в ТелеграмНяма никакъв начин ние да победим

Авотр: Джон Миършаймър, youtube.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

Няма никакъв метод ние да победим и украинците да победят, от една страна, а въпреки това да победят и руснаците. Няма метод да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което желаеме тук, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става, в случай че последствията от тази продължаваща война са пагубни за Европа, както стопански, по този начин и политически. Това казва професорът по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред унгарска интернет медия. 

Според него е доста мъчно да се предвижда кой ще спечели украинската война, само че сигурно краят й няма да е благополучен. " Може да се описват всевъзможни истории за това по какъв начин ще свърши. Повечето от тях са хорър истории. "

Видеото е с български надписи, а под него е и текста на превода.

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова. Субтитри фондация " Документални ".

- Противно на Фукуяма, Вие споделяте виждане за интернационалните политически участници от относителна позиция. Нека да разгледаме характерния случай на войната сред Русия и Украйна. Вие твърдите, че Западът желае да сложи Русия на колене в икономическо отношение. Обаче, фундаменталните стратегически ползи на Русия бяха по-увредени от икономическите. Усилията на Запада са неефективни, можем да кажем, че Европейски Съюз се самопобеди. Как можем да си разбираем, че все пак това Западният свят продължава да се придържа към тази концепция? Какъв сюжет можете да предвидите за бъдещото развиване и изхода от войната?

- Относно украинската рецесия, която съгласно мен е в огромна степен резултат от експанзията на НАТО и освен експанзията на НАТО, а също и експанзията на Европейски Съюз и цветната гражданска война, тоталната цел на Запада, и тук приказваме най-много за Съединените щати, е да трансформира Украйна в демократична народна власт. Точно поради това беше оранжевата гражданска война, тя беше прозападна, с цел да интегрира страната в Европейския съюз и да я интегрира в НАТО, това беше тристранна тактика. Това е демократична надмощие. Много е значимо да разберем, че до 2014 година, когато стартира украинската рецесия, експанзията на НАТО в Украйна не беше ориентирана към удържане на Русия. Ние не мислехме, че Русия е опасност до 2014 година. Много е значимо да се разбере това. Владимир Путин беше поканен в Букурещ на срещата на върха на НАТО през април 2008, тъй като беше считан за другар на НАТО, той не беше виждан като противник.

Причината, заради която мислехме, че можем да натъпчем експанзията на НАТО в Украйна в гърлото на руснаците, е че ги мислехме за доста слаби. Не мислехме, че има каквато и да е причина да се боим от Русия до 2014 година. Много е значимо да се разбере това. И, да си напомним, на нас ни се разминаха първите два транша на разширение на НАТО. Първият беше през 1999, с който Унгария влезе в НАТО и вторият огромен транш беше през 2004, когато страни като Румъния и Балтийските страни, Словения и някои други влязоха в НАТО. И ние си помислихме, че можем отново да го създадем. Щеше да бъде трети транш. Първият транш, който включваше Унгария, вторият, който включваше Румъния – те не бяха замислени, с цел да удържат съветската опасност, тъй като нямаше съветска опасност в нашето схващане. Това беше въпрос на демократична надмощие. Идеята пък беше Западна Европа и Източна Европа да се трансфорат в част от безпроблемна мрежа от демократични демокрации, които са надълбоко обвързани с капитализма и мира. Но всичко това се разпадна през 2014, на 22 февруари 2014 година, когато в Украйна избухна голяма рецесия. И резултатът от това беше, несъмнено, че руснаците взеха Крим и в Донбас избухна революция, в която руснаците се намесиха. В този миг западното мислене, приказвам най-много за Съединените щати още веднъж, нашето мислене за Русия се промени. Тогава ние взехме решение, че Владимир Путин е агресор, че Русия е опасност и че ние трабва да удържим Русия. Но с цел да удържим Русия, ние към момента искахме да вкараме Украйна в НАТО. Ние не изоставихме решението от 2008 година да вкараме Украйна в НАТО. Поради това, откакто избухна рецесията през 2014 година, ние започнахме да образоваме огромен брой украинци за битка против руснаците в Донбас.

Ние започнахме да въоръжаваме украинците след 2017 година Значи ние ги обучавахме, въоръжавахме, давахме им разследващи данни, помагахме им да възнамеряват военните си интервенции. И това, което се случваше, доста е значимо да се разбере, е че Украйна се превръщаше де факто в член на НАТО. Тя не стана формален член на НАТО, обаче останахме твърдо ангажирани да създадем Украйна де юре член на НАТО. Особено след идването на власт на администрацията на Байдън през януари 2021 година ние останахме твърдо ангажирани да я създадем де юре член на алианса, както бяхме споделили, че ще създадем още през април 2008. Но по-важното е, че тя се превръщаше де факто в  член. Днес президентът Зеленски и неговият министър на защитата, и двамата категорично приказват за Украйна като де факто член на НАТО. Това не е инцидентно.

Една от основните аргументи, че украинците се бият толкоз добре против руснаците, е че ние помогнахме да бъдат подготвени и въоръжени толкоз добре. Много е значимо да се разбере това. Това, което виждаме тук, е че когато избухна рецесията през 2014 и ние най-накрая разбрахме, че руснаците са съществени, че няма да разрешат Украйна да стане западна опасност на границата им, ние не се отказахме. Ние не се отказахме. Това, което направихме, беше да удвоим напъните. И несъмнено, руснаците, в течение на 2021 дадоха да се разбере ясно, че обстановката излиза от надзор. Това че Украйна е станала толкоз мощно интегрирана в НАТО е сериозна опасност. На 17 декември 2021 руснаците изпратиха едно писмо до Йенс Столтенберг и друго писмо до Джо Байдън, в които споделяха, че това би трябвало да спре. Трябва да ни кажете документално, че Украйна няма да стане част от НАТО. Имаха и различен набор от претенции, които бяха изложили документално, също по този начин. Съединените щати споделиха, че няма да вършат никакви отстъпки тук, през януари 2022. Държавният секретар Блинкен сподели: Ние няма да вършим отстъпки по вашите претенции от писмото от 17 декември 2021. И това, което стана след това, беше, че на 24 февруари стартира войната и когато войната стартира, съвсем всеки, който познавам, смяташе, че украинците ще бъдат победени. Но доста бързо украинците дадоха ясно да се разбере, че те ще се изправят против руснаците и че могат да свършат много чудесна работа, биейки се против руснаците. Тогава американците и техните западни съдружници започнаха да мислят, че може би украинците могат да победят руснаците в Украйна и освен това, с техните в действителност мощни стопански наказания против Русия, ние можем да причним съществени вреди на съветската стопанска система. Това започнахме да мислим, че можем да спечелим войната против Русия. Това се случи напролет на тази година.

И даже до през днешния ден, ние към момента мислим, че има сериозна опция да спечелим войната, в случай че продължим да поддържаме украинците с образование, с оръжие, с разузнаване и с помощ в процеса на обмисляне. И с цел да отговоря на въпроса Ви – повода, заради която ние не се отказахме, макар че е ясно, че Европа мощно пострада от глобите и от войната в Украйна като цяло, е че по някакъв метод още веднъж удвояваме напъните. Тук няма нищо ново, ние продължаваме по същия път, по който бяхме още от април 2008, когато казахме, че Украйна и Грузия ще бъдат членове на НАТО. Ние в никакъв случай не се отказахме. Това е една от аргументите да бъде толкоз мъчно да приключим с тази война.

Американците, и несъмнено, украинците, са решени да победят. Излишно е да се споделя, че и руснаците са решени да победят.

И няма никакъв метод ние да победим и украинците да победят, от една страна, а въпреки това да победят и руснаците. Няма метод да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което желаеме тук, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става, в случай че последствията от тази продължаваща война са пагубни за Европа, както стопански, по този начин и политически. Мисля, че е напълно ясно, че икономическите последици от тази война ще са големи, а аз считам, че и политическите последствия във всяка от страните и в институциите в Европа, институции като Европейски Съюз и НАТО, ще бъдат обилни и няма да са позитивни. Засега наподобява, че тези институции са обединени, с цел да се оправят с казуса, само че не бих се обзаложил на огромна сума, че те ще останат единни, че страните от тези институции ще останат обединени в бъдеще. Вече могат да се видят пукнатините, които стартират да се образуват и мисля, че те ще се изострят. А това, което вършат американците, е да не престават да удвояват залога, тъй като американците са решени да победят и американците не страдат стопански по никакъв метод, съпоставим с европейците.

Затова мисля, че американците ще продължат да удвояват залога, те ще оказват извънредно мощен напън върху европейците, в това число Унгария, да не престават да поддържат Съединени американски щати в напъните им да победят руснаците. Как ще стане това – не знам. Често ме питат по какъв начин съгласно мен ще свърши тази война. Кой мисля, че ще завоюва. Не знам. Много е мъчно да се каже. Може да се описват всевъзможни истории за това по какъв начин ще свърши. Повечето от тях са хорър истории.Аз не мога да опиша история с благополучен край за свършека на украинската война и заради това от доста дълго време настоявам, че Съединените щати не би трябвало да натискат за разширение на НАТО в Украйна и като цяло да се пробват да създадат Украйна западен вал на съветската граница.

Винаги съм мислил, че това е рецепта за злополучие. И мисля, че ще се окажа прав. Надявам се да бъркам, уповавам се, че пропущам някаква част от историята и че този изчезнал детайл от историята ще докара до някакъв релативно благополучен завършек на тази покруса, само че нямам доверие, тъжно ми е да го кажа.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова